top of page

Чарли Чаплин


На днешния ден през 1889 г. е роден този велик британски комедиен актьор, режисьор, сценарист и композитор. Детството на Чаплин е изпълнено с бедност и мъка. Ранните си години Чаплин прекарва с майка си и брат си. Майка му няма никакви регулярни доходи, а баща му не предоставя никаква финансова подкрепа. Тъй като положението се влошава, Чаплин е изпратен в лондонско училище за бедняци, когато е на седем години. Това време той си спомня като „окаяно съществуване“. За кратко се връща при майка си, но през юли 1898 г. заедно с брат му са изпратени в друга институция за бедстващи деца.


През септември 1898 г. майка му развива психоза и за два месеца Чаплин и брат му са изпратени да живеят с баща си, когото момчетата едва познавали. Той бил алкохолик и отношение му към децата провокирало посещение от Националното дружество за предотвратяване на жестокостта към децата. Бащата на Чаплин умира две години по-късно, на 38 години, от цироза на черния дроб.


Между времето, прекарано в бедните училища и психичното заболяване на майка си, Чаплин започва да играе на сцената. По-късно той си спомня, че прави първия си аматьорски дебют на петгодишна възраст. Това е изолирано събитие, но когато е на деветнайсет, майка му го насърчава и уверява, че има талант.


Чрез връзките на баща си младият актьор става член на танцувална трупа, с която през 1899 и 1900 г. обикаля английските музикални зали. Чаплин работи усилено и представлението е популярно сред аудиторията, но той не е доволен от танците и иска да създаде комедийно представление. Майка му настоява Чаплин да посещава училище, но въпреки това на 13 години Чарли Чаплин изоставя образованието си и продължава да обикаля с танцувалната трупа. Когато Чаплин е на 14 години, майка му се разболява отново. Води я в лазарета и живее сам няколко дни, търсейки храна, докато не се завръща брат му, който се бил записал във ВМС две години по-рано. По това време Чаплин се записва в театрална агенция в лондонския Уест Енд. Мениджърът усеща потенциала на Чаплин, който веднага получава първата си роля. Премиерата е през юли 1903 г., но шоуто е неуспешно и приключва само след две седмици. Въпреки това, комичните представления на Чаплин са забелязани и получават похвала в много от рецензиите.


След 8 месеца, през март 1905 г., болестта на майка му се връща, този път за постоянно. „Нямаше какво да направим, освен да приемем съдбата на горката ни майка“, пише по-късно Чаплин.


Сейнсбъри му осигурява роля в продукцията на Чарлс Фроман „Шарлок Холмс“, където играе Били в три национални турнета. Изпълнението му е толкова добре прието, че е призован в Лондон, за да играе ролята заедно с оригиналния Шерлок Холмс – Холис Уилям Джилет. На 16-годишна възраст Чаплин участва в продукцията на Уест Енд в театъра „Херцогът от Йорк“ от октомври до декември 1905 г. Той завършва последното си турне в началото на 1906 г., след повече от две и половина години.

Пътят му продължава нагоре и през юли 1907 г. 18-годишният Чарли Чаплин е вече завършен комедиен изпълнител, след работата си в цирка на Кейси, където става звезда на шоуто.


През 1913 г. започва да работи в киното и през 1914 г. излиза дебютния му филм "Да заработваш прехраната си", който не му харесва. Известният му на цял свят персонаж на се появява едва във втория му филм „Детски автомобилни състезания“.


Следва режисьорски дебют на Чаплин със "Застигнат от дъжда", който е изключително успешен. Чарли Чаплин получава славата си от нямото кино и въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 г., той остава верен на старата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „Великият диктатор“ – антихитлеровски филм, заснет през 1940 г.


Публикуваме част от речта на Чарли Чаплин от филма, която звучи актуално и днес! Всички искаме да си помагаме взаимно, хората сме такива.

Искаме да живеем един на друг щастливи, а не в нищета.

Не искаме да се мразим и презираме един друг.

На този свят има място за всички и земята е достатъчно богата и може да осигури прехрана за всеки.

Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.

Алчността трови душите на хората, барикадирала е света с омраза, води ни към мизерия и кръвопролитие.

Израстваме бързо, но се затваряме в себе си.

Машини те ни осигуриха изобилие, но останахме незадоволени.

Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и недоброжелателни.

Мислим твърде много и чувстваме твърде малко.

Повече от машините ние се нуждаем от човечност.

Повече от хитрост, имаме нужда от доброта и нежност.

Без тези качества животът ще бъде жесток и всички ще бъдем изгубени. Във видеото: Чарли Чаплин - финална реч от "Великия диктатор":



На фокус
Последни
Архив
Търсене по етикети
No tags yet.
Свържете се с нас
  • Facebook Basic Square
bottom of page