Защо трябва да спрем сегрегацията на децата по възраст: Част I*
* Превод на статията на проф. Питър Грей, публикувана на уебсайта на Psychology Today на 09.09.2008 г.
Един от най-странните и, по мое мнение, най-вредни аспекти на нашето отношение към децата днес е възможността ни да ги разделяме на отделни групи по възраст. Ние правим това не само в училищата, но и извън тях. По този начин ние лишаваме децата от ценна част от техните естествени средства за самообучение.
Възрастово сегрегираният начин на обучение става доминиращ в същия исторически момент, в който моделът на производство чрез поточни линии става доминиращ. Аналогията е доста очевидна. Класовата училищна система се отнася към децата така, сякаш са елементи на монтажна линия, движещи се от точка до точка (от клас до клас) по конвейерна лента, всички със същата скорост. На всяка точка един работник (учител) добавя някой нов компонент (единица знание) към продукта. В края на линията фабриката изплюва завършени, нови възрастни хора, всички построени според спецификациите на производителите (образователните експерти).
Разбира се, всеки, който някога е имал или познавал дете, включително всеки, който работи в училище, знае, че този подход към развитието на детето е съвсем погрешен. Децата не са пасивни продукти, към които можем да добавяме компоненти. Децата не са непълнолетни възрастни, които трябва да бъдат построени малко по малко в някаква подредена последователност. Децата са завършени човешки същества, които непрекъснато искат да контролират собствения си живот и които, въпреки всичко, на което ги подлагаме, научават това, което искат да научат и практикуват уменията, които искат да практикуват. Ние не можем да ги спрем. И за всички ни ще бъдем много по-добре, ако сме заедно с тях в този процес, отколкото да се борим срещу него.
В предишни публикации съм описал случаи, в които децата се образоват сами без напътствие или направление от страна на възрастни. По-специално, дискутирах самообразованието така, както някога се е случвало в племената на ловците-събирачи (публикация от 2 август 2008 г.) и така, както се случва днес в училища, предназначени за самообразование, особено в училище "Съдбъри Вали" (публикации от 13 август 2008 г. и 3 септември 2008 г.). Изключителна особеност на тези случаи е, че децата редовно взаимодействат с други хора от целия възрастов спектър. Антрополозите твърдят, че свободното възрастово смесване е ключът към самообучението на децата в племената на ловците-събирачи; а Даниел Грийнбърг отдавна твърди, че свободното възрастово смесване е ключът към самообразованието в училище "Съдбъри Вали", което той помогна да се основе.
Преди няколко години аз и Джей Фелдман (студент, който тогава работеше с мен) проведохме няколко изследвания на взаимодействията между деца от различни възрастови групи в "Съдбъри Вали", насочени към (а) определяне на степента на смесване на възрасти в училището, б) идентифициране на контекста, в който е станало смесването на възрастта и в) идентифициране на начините, по които възрастовото смесване сякаш допринася за самообразованието на учениците.
Когато им се даде избор, децата отделят значително време да си взаимодействат с други, които са по-възрастни или по-млади от самите тях.
"Съдбъри Вали" има средно от 170 до 200 ученици, които са на възраст от 4 до 18 години, а понякога и по-възрастни. Учениците могат да се движат свободно по всяко време в училищните сгради и могат да общуват с когото пожелаят. Училището е достатъчно голямо, за да могат учениците, ако изберат, да си взаимодействат с други, които са с една или две години по-големи или по-малки от тях. Но те не правят това. В количественото ни проучване установихме, че повече от 50% от социалните взаимодействия на учениците в училище са били с други ученици, които са с повече от две години по-възрастни или по-млади от тях, а 25% от взаимодействията им са с други ученици, които са с повече от 4 години по-възрастни или по-млади от тях. Възрастовото смесване е особено често по време на игра. Активната игра от всякакъв вид е по-вероятно да бъде смесена по възраст, отколкото разговор, който не включва игра.
В следващите няколко статии от тази поредица ще обсъдя различните предимства на възрастово смесената среда за самообразованието, използвайки примери от нашите наблюдения в "Съдбъри Вали". Едно ясно предимство и темата за останалата част от днешната статия е следното:
Възрастовото смесване позволява на по-малките деца да се включат в и да се учат от дейности, които не могат да практикуват сами или само с връстници.
През 30-те години на 20-ти век руският психолог Лев Виготски разработва концепция, която той нарича "зона на проксимално развитие", дефинирана като сбор от дейности, които едно дете може да овладее в сътрудничество с хора, можещи повече от него, но не може да постигне самостоятелно или с други на неговото ниво. Виготски твърди, че децата се учат най-добре, когато се занимават заедно с по-можещи хора в зоните си на близко развитие. От времето на Виготски образователните експерти често използват идеята му, за да опишат взаимодействията между учители и млади хора, но, според мен, концепцията се прилага много по-добре към естествено възникващите възрастово-смесени взаимодействия сред децата.
Като илюстрация (която съм използвал и другаде), представете си, че две 4-годишни деца се опитват да играят простата игра на "хвани топката". Те не могат да го направят. Нито едно от децата не може да хвърли топката така, че другото да я хване; играта не е забавна и бързо се разпада. Сега си представете едно 4-годишно да играе на "хвани топката" с 8-годишно. По-голямото дете с клякане и скачане може да хване некоординираните хвърляния на по-малкото и да се забавлява докато го прави; а и по-голямото дете може да подаде топката директно в протегнатите ръце на по-малкото, така че то да може да изпита удовлетворението от хващането. По този начин играта "хвани топката" попада в зоната на проксимално развитие на 4-годишното. В сегрегирана по възраст среда, състояща се само от 4-годишни, няма да има "хвани топката"; но в една смесена по възраст среда, която включва няколко 8-годишни, както и 4-годишни, тази игра става възможна за всички.
По всяко време на деня в "Съдбъри Вали" можете да намерите малки деца, които играят с по-големи деца на игри, които инак не биха могли да играят само със свои наборчета. Те включват както интелектуални игри, така и спортни. Те играят заедно, не защото някой го изисква, а защото искат. По-малките деца са привлечени от дейностите и личностите на по-големите, а по-големите деца се радват на възможността да взаимодействат с по-малките.
Ето един пример за интелектуална игра в зоната на проксимално развитие. В няколко случая наблюдавахме 7-8-годишни деца, които играят сложни игри на карти в групи с по-големи деца и тийнейджъри. Сами по себе си 7-8-годишните не биха могли да играят такива игри. Те не биха могли да задържат вниманието си съсредоточено достатъчно дълго или да следят правилата или дори да държат картите си прави, за да не позволяват на другите да ги видят. Но можеха да играят тези игри с по-големи деца, защото по-големите ги държаха нащрек, напомняха им при необходимост за това, което трябваше да направят и понякога им даваха стратегически жокери: "Обърни внимание", "Опитай се да си спомниш кои карти вече са играни.", "Помисли преди да поставиш карта, така че да не сложиш нещо, което друг играч може да вземе." Вниманието, паметта и мисълта са елементите на това, което ние най-често наричаме интелигентност. В процеса на игра на карти, която беше само за забавление, по-големите деца несъзнателно помагаха на по-малките да развиват интелигентността си.
Концепцията на Виготски също ни помага да разберем как малките деца се учат да четат в "Съдбъри Вали". Редовно можеха да се видят деца, които не могат да четат или не могат да го правят добре, да играят игри (особено компютърни игри), които включват писмено слово с деца, които могат да четат добре. Вторите четяха на глас това, което първите не можеха да разчетат и в този процес не-читателите постепенно ставаха читатели.
Възрастовото смесване също така позволява на малките деца да се занимават с игриви приключения, които биха били твърде опасни за практикуване сами или само с деца на тяхната възраст. Деца, които съвсем основателно биха се страхували да навлязат в гората сами, не се притесняваха да го правят с по-големи деца, които я познават. По същия начин, деца, за които катеренето по дървета е нещо ново, се чувстват уверени да се пробват на по-ниските клони ако до тях има по-голямо дете, което да ги напътства и да може да ги хване ако паднат.
Когато си малък или само с деца на твоята възраст, списъкът с възможни активности се ограничава до знанията и уменията на тези в твоята възрастова група; но в сътрудничество с по-големи деца почти няма граници за това, което можеш да направиш!
----------------------------
Използваната снимка е от архивите на Общност за свободно образование - разходка из Хисаря с малки и големи
Comments