Ранното образование може да е полезно, ако върнем играта на децата

Преди 32 години е приета Конвенция за правата на децата. Според чл. 12 „Децата имат право да дават своето мнение, когато възрастните взимат решения, които ги засягат. Също така те имат право тяхното мнение да бъде зачитано.“

Какво се случва обаче в сферата на образованието? Въвежда се задължително образование от все по-ранна възраст. Във формалната образователна система, както и у много родители, липсва разбиране за ценността на играта. Така тя бива изтласквана от живота на децата. Опитвайки се да ги подготвят за света на конкуренцията, ги тласкат към все по-ранно ограмотяване. Родителите изразходват много енергия, за да направят най-доброто за децата си, но играта не е в този списък. Проблемът не е в това, че родителите не работят за това, което е в най-добър интерес на детето. Конкуренцията всява страх в тях и те се включват в надпреварата децата им да не изостанат, за да станат успешни и значими - да имат работа и добър живот. Опитвайки се да подготвят децата, родителите наблягат на специфични умения и то от все по-ранна възраст. По този начин пропускат ранното обучение чрез игра, което помага за развитието на креативността, решаването на проблеми и емпатията. Ранното започване на училище не е задължително да е вредно, при условие, че обучението се основава на цялостното развитие на детето.

снимка личен архив

Фондация „Лего“ влагат милиарди за провеждането на кампании за промяна на мисленето в образованието по света. Мисията им е да предизвикат статуквото да преосмисли играта и обучението. Разбира се, критиците могат да кажат, че просто се стремят да продадат повече от своите продукти. Но от играта с Лего могат да се придобият разнообразни умения - децата могат да опитват различни неща - да измислят, разказват и разиграват истории, преди да ги запишат. Така развиват не само въображението си, а и уменията си да се изразяват и пишат. Могат да строят конкретни модели – чрез тях се учат да следват инструкции, да напредват стъпка по стъпка, за да стигнат до желания резултат. Често децата играят на групи и творят заедно и си помагат с идеи. Сортиране на частите по цветове и търсене на конкретна част развиват наблюдателност и търпение, както никоя книга или обучение може да го направи. По този начин играта стимулира взаимодействието и сътрудничеството.

Вече има много изследвания за ползата от играта. Ако все повече родители се замислят и се отърсят от страховете си, децата ще имат шанс да бъдат чути по отношение на решенията, които се взимат за образованието им. Очакването малките деца да учат в структурирана среда за дълъг период от време не отговаря на нуждите на тяхното развитие. Неструктурираната игра е от жизненоважно значение. Понякога по-малкото е повече - с по-малко притеснения и усилия, можем да дадем повече на децата си.

Конвенция на ООН за правата на детето - адаптирана версия за деца можете да видите тук.

Гергана Лесенска