Професор от Харвард призова за забрана на домашното образование, защото „води до авторитаризъм“

Гергана Лесенска

Harvard Magazine признава, че броят на американците, които предпочитат да обучават децата си у дома, нараства много бързо (и тази тенденция се е появила много преди коронавируса). Elizabeth Bartholet – професор по право в Харвард и директор на Програма за застъпничество за децата, (която тя основава през 2004 г.) говори за рисковете на домашното образование. Притесненията й относно домашното образование са в 3 направления: идеология, академични постижения и насилие.

Според нея е чудесно родителите да искат да възпитават децата си в техните собствени ценности и виждания, но е важно децата да растат под влияние на социални и демократични ценности, идеи за невъзможността за дискриминация и толерантност към възгледите на другите хора. Освен това смята, че родителите трябва да докажат, че имат качества да се справят с преподаване, като минават тест, защото само квалифицирани специалисти имат право да преподават. Настоява децата да държат периодични тестове, да посещават поне част от държавната образователна програма.

В семействата, които практикуват домашно образование, трябва периодично да има посещения с цел пренебрегване на насилие и пренебрегване на децата. Много по-вероятно е дете в семейство, което е изолирано, да не може да бъде защитено.

Обявявайки се срещу домашното образование, Бартолет го използва като „сламен човек“ настоявайки, че домашното образование е налагане на контрол от авторитарния родител, като не вижда авторитаризма при забраната на домашното образование и свободата на родителите.

В отворено писмо възпитаничката на Харвард Kerry McDonald (автор на Unschooled: Възпитаване на любопитни, добре образовани деца извън традиционната класна стая; учен в The Cato Institute и редовен сътрудник на Forbes) заявява, че това е на практика забрана на домашното образование. Според нея, освен че са представени едностранно семействата, практикуващи домашно образование, статията е изпълнена с дезинформация и неточни данни. Това, че не ни харесва как всяко семейство обучава децата си, не позволява налагането на едно мнение, което на нас ни харесва, чрез правителствена сила.

Според Макдоналд много родители избират да учат децата си вкъщи именно, за да ги предпазят от злоупотреби в училище, независимо дали става дума за насилие от страна на връстници или от страна на учители и училищни администратори. В интервю заявява, че няма данни в семействата на домашните ученици да се среща по-често насилие от тези, които са в образователната система. Има дори проучвания, които сочат, че е по-вероятно в домашно образоващите семейства да е по-малко насилието. През 2004 г. проучване на Американския департамент по образование показва, че 1 от всеки 10 деца е малтретирано от учител докато завърши средно образование. Това са 5 млн. деца.

Също така цитира изследване на проф. Даниел Хемлин от университета в Оклахома от 2019 г., според което два-три пъти по-вероятно е да видиш домашен ученик в библиотека, музей, художествена галерия, културно събитие и 1.5 пъти по-вероятно да посети зоологическа градина, аквариум или книжарница в рамките на 1 месец. Освен това, посочва резултати, от които е видно, че специалистите не се справят с обучението на децата, които посещават училище – 2/3 от американските ученици не могат да четат свободно и само 15 % са овладели американската история. Пита защо тези, които не могат да образоват децата, които посещават училище, предявават претенции да контролират тези, които са избрали да не посещават?

Според Макдоналд основното напрежение между застъпниците за забрана на домашното образование и засилената регулация, и тези, които не подкрепят това е във виждането на всяка от страните за правилната роля на правителството. Първите виждат проактивна роля на правителството в „намесата, за да се опита да защити правото на детето на образование и закрила“, докато вторите разчитат на историческите основи на демокрацията, връщайки се към писанията на Джон Лок и Томас Джеферсън. Хората са надарени с „неотменими права“ и „за да се осигурят тези права, се създават правителства“. Ако детето се малтретира, независимо дали се обучава вкъщи или в обществена класна стая, правителството трябва да се намеси, за да защити това дете. Прави се опит под прикритието на „защита“ да се отдели определена група с повишена подозрителност, водещо до нахлуване в личния живот.