Един малко по-различен обзор
Един малко по-различен обзор …
на занималня през погледа на учителя
или
Уроците, които всички научихме
Виждах как лъчите на слънцето започват да нахлуват в спалнята. За първи път от много време се бях събудила преди те да се появят. Всъщност бях се събудила и много преди да звънне алармата, което за мен е почти невъзможно. Съзнанието ми си играеше с мен, като ме развеждаше из дните от предстоящата седмица и рисуваше различни сюжети. Душата ми бе развълнувана, защото след по-малко от три часа щеше да започне нашата лятна занималня.
Тя трябваше да бъде пълна със смях, приключения, творчество и игри. Тя трябваше да осигури на децата началото на едно безгрижно и щастливо лято, а аз бях отговорна за това начинание. Тя трябваше да бъде перфектна, макар самата аз да не вярвам в перфектните хора и да не обичам перфектните неща.
И с всичките тези вълнения и очаквания, които бях поставила пред себе си посрещнах децата на нашето училище. Онези малки хора, с които месеци наред се учихме взаимно, преминахме през различни предизвикателства и се превърнахме в приятели. Заедно с тях посрещнах и нови деца. Техните притеснени, но и любопитни очи дълго ще бъдат в съзнанието ми. Бяха развълнувани – ново място, нови съученици, нови преподаватели. Може би нямаха идея, че аз също се вълнувам, че са с нас. Че се чувствам отговорна да се чувстват добре . Че се чувствам отговорна и пред старите ученици – трябваше да усетят, че всички за мен са специални и нищо няма да се промени.
Е, промени се! Децата ми дадоха няколко ценни урока, които ще помня дълго.
1. Всички хора имаме по нещо, което ни обединява!
Всички се събраха и след минути вече играеха заедно. Нямаше значение, че не знаят нищо един за друг, че са на различна възраст, че имат различни интереси.
Нямаше подготовка. Не се притесняваха да общуват по между си. Какво ми остана ли? – да забравя подготовката и да се включа в игрите? Какво по-добро за сближаване от това да се оставиш да бъдеш потопен в детския приказен свят?!
Как успяват толкова бързо да стопят ледовете?
Просто децата умеят да дават шансове.
Приемат околните без въпроси и очаквания.
Те умеят да се наслаждават на подаръците, които им прави животът ...
2. Да живеят изследователите!
Понякога е добре големите да не знаят всичко. Или поне децата да мислят, че не са наясно. Така на въпроса „Как ще завържем хранилката за птици на дървото?” няма точен отговор. Процесът, при който децата сами измислят решение прави крайния резултат толкова вълнуващ за малките хора.
Да! – хранилката бе планувана да се завърши в четвъртък, но това се случи в петък. Ентусиазмът на децата обаче бе двойно по-голям! А какво по-важно от това?
3. Не се страхувай да изразяваш свободно мнението си!
Всъщност уроците, в които трябва да научим децата да изграждат теза и аргументи винаги се получават интересно.
И все пак – когато направим събрание и малкия човек защитава със зъби и нокти своята гледна точка, то не само, че в спора се ражда истината, но виждаш как успява да намери и подбере най-подходящите аргументи.
Нима животът не е най-големият учител?
А ние големите умеем ли да изразяваме така свободно мнението си, както го правят децата?
Къде е тънката граница между това да се вслушваш в сърцето си и да не прекрачваш границите, които сами сме си наложили като общество?!
4. Учениците ти няма да те харесват постоянно. И все пак ще те обичат!
Да! – много ми се иска учениците ми да ме харесват във всеки един момент. Може би това е възможно, но тогава няма да бъда добър учител …
Те не винаги осъзнават защо е важно за мен да се спазват обещанията си, не осъзнават, че всяка санкция за нарушено правило е за тяхно добро. Не осъзнават, че аз самата не обичам да вкарвам в сила законите на училището, но винаги го правя.
Не осъзнават, но някой ден ще разберат!
И може би точно тогава ще бъда най-любимия учител на света!
След години, когато малките хора са станали големи личности и дойдат, за да ми благодарят, че имам участие в това ...
Днес не винаги се разбираме на мига, но по-важен е фактът, че каквото и да става се обичаме!
Децата наистина усещат любовта ...
И какво друго?
Въведение в чудния и непознат свят на китайския език, творчески работилнички, в които се изработиха най-различни чудеса. Четене на любимите български приказки, рисуване, което те отвежда в различни светове. Сутрешно готвене и обяд, който започва с благодарност и молитва. Събрания, на които се учиха да взимат решения защитавайки мнението си. Посещение на изложбата на Иван Поповски – Джовани, на която пожелаха да изкупят всички картини и стотици най-добри пожелания до момента, в който ще се видим отново!
Много песни, много смях, много игри, нови приятелства.
Вяра, че сме на правилния път.
Увереност, че можем да се справим с предизвикателствата.
Родители, учители и деца, които се опитват да променят света ...
